(Rembrandt van Rijn, The Return of the Prodigal Son, c. 1661-1669.

...
(Rembrandt van Rijn, The Return of the Prodigal Son, c. 1661-1669.
Коментари Харесай

Не притежаваш ли нищо, от нищо няма да си притежаван ~ Слава СЕВРЮКОВА

 (Rembrandt van Rijn, The Return of the Prodigal Son, c. 1661-1669. Hermitage Museum, Saint Petersburg)

За Блудния наследник

„ Виждала съм блудния наследник – чия рожба е, по какъв начин наподобява. На вас това може да ви се коства красива поучителна приказка или алегория, наречете я както щете. За мене тук прозират действителни исторически персони, случки и събития. Имало е в действителност такова момче. Имало…

Видях го. В бяла туника. Ей тук бе голо (коленете и към шията). Тук (напречно пред глезените) такива бяха връзките на сандалите му. А тук (шията) бе със златна верижка. Златотъкано везмо блестеше в краищата на изящната му скъпа дреха. Красив, червенобузест, ухилен. Любимец на всички – подобен бе блудният наследник. ”

„ Видях и бащата на момчето Имаше горещ упрек в очите. Събитията в живота в никакъв случай не са неприятни. Лош е методът, по който ги възприемаме. Родителите бъркат, извънредно бъркат, когато волно или несъзнателно манипулират рожбите си. ”

„ Та съзрях аз патилата на блудния наследник. Вярно са предадени в Библията. Помнете, че видимо дребните люде са солта на планетата… Колкото до словото в Светото писание, то е двуостър меч. Зависи кой по какъв начин го пояснява. И защо го употребява. ”

„ Видях блудния наследник и в края на пътя му – към този момент препатил печален дъртак. Умъдрял – предостатъчен на премеждия, преобразувани в опрощаваща добрина. Какво ли не прави от нас животът, това сиамство от наслади и скърби…

И знаете ли що – най-важно е човек самичък себе си да разбере. Другото, другото е суетност. ”

„ Помнете, това е същинска преживелица, трансформирала се по-късно в покъртителна алегория. История за пристрастията на любовта и за парите, изгарящата чума на всички времена. Те не ни вършат богати, а единствено прекалено заети и отделящи по-малко грижи за ближните.

Стара истина е: „ Не притежаваш ли нищо, от нищо няма да си притежаван “.

Защото – помислете върху това – ние печелим и тогава, когато не желаем облага на всяка цена… Но, когато бъркаме, има ли по-извисен и умен подарък от прошката?… ”

От „ Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова “, Христо Нанев, 2006 година

Източник:
Картина: commons.wikimedia.org

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР